РЕШЕНИЯ

Асансьор, коридор и врата –
аз вървя, а пред мене тъма...
Твърдо крача напред, навела глава...
Погребала всичко в себе си, решила - САМА!
Нещо в мен се прекърши и погледнах назад,
ти потресен попита – ще те видя ли пак?
Тоз въпрос ми кънтеше в главата – уви
После слезе в сърцето – като с нож го рани.
Здраво сграбчи ме цялата и в мен се взриви
и разбрах безвъзвратно , че без тебе БОЛИ!
И избухна прозрението , че те искам дори –
душата ми да се продъни и в ад да гори...
и реших тогаз смело – тоз жесток реквием
да пренастроя с ЛЮБОВ и превърна ...,
в най прекрасната песен – за ТЕБ и за МЕН!!!