СВЕТИ ГЕОРГИ И СИБИЛАТА

В черната безлунна нощ
на затъмнено пълнолуние,
Уран когато духна с мощ
и жрицата пропадна в униние...
Сребърни, кръгли, лунни сълзи
измиха гримът на сибилата
Свети Георги воюваше с Хеката уви,
а вече значение нямаше силата...
изборът тежък бе, жрицата знаеше:
вяра за вяра, любов за любов –
видимо даже спасение нямаше,
хазарт или стара карма бе смисълът нов?
Жрицата плачеше с лунни сълзи!
Хелиос скриваше Хеката дори!
Раху и Кету със своите възли
разпънаха жрицата за да реши.
Свети Георги дом стана и...
И войнът дори –
опита със мир и манастир
жрицата да утеши.
Сребърни, кръгли , лунни сълзи
измиха грехът на сибилата...