ЛУННО ЗАТЪМНЕНИЕ

Манастирска бяла тишина
е приспала моята душа.Тихо Господ Бог яви се
и от любов сърцето сви се.
С нежност, мъдрост и покой
благослови светът ми той!
Щастието, че не съм сама..,
вярата – криле ми даде тя.
Боже мой, ти си любов, прости ми...
моля те коленопреклонно - заради себе си, аз теб забравих
и двама ни предадох вероломно!

Но ти не ме забрави, Боже
и пак дойде да ме спасиш
в едно със тебе мили Боже
душа, ум , тяло да съединиш!

Грехът у мен показа ми..,помилва ме и аз видях,че в светлина и топлина е пътят ми –
светът е озарен от тях...
Сега аз пред тебе стоя преклонена,
навела смирено и ниско глава
през сълзи горещи от щастие в покаянието си
с цялото си човешко сърце ти благодаря!!!