Приказка без край

Има моменти..., дълги почти безкрайни, когато ослепявам от тъмнина и безверие, спирам да усещам и започвам да вярвам, че всичко вълшебно и приказно е изчезнало! Няма го!!! Сякъш някой зъл маг, дребен слуга на дявола, почувствал се всесилен и могъщ е приложил най – черната и грозна магия, на която е способен и с един сатанински замах на жестоката си магическа пръчка е покрил тази красавица Земята с безкрайна пустош.Пустош!!! Пустош, която е превзела душите на хората, оплела е сърцата им в нищото и ги е превърнала в празни, тихи и кухи опаковки – огромна сляпа маса от почти еднакви, без съдържание, инертни, безцветни опаковки.Празни и сами.Сами сред многото други празни и сами. Празни и зомбирани от това , че са сами.Доволни и щастливи в самотата си. Безумни монади със съзнателно вменена страст към празнотата.
Дълги, почти безкрайни моменти..., почти успявам да повярвам, че приказките вече не съществуват, че красивите магически тайнства са обезсилени и пленени, оковани и зазидани, погълнати от невидим пъклен водовъртеж и пратени на заточение в долната Земя. Няма чудеса! Не вярвам и не виждам! Моменти дълги..., почти безкрайни в които даже не виждам, че Земята е най голямата красавица.
Дълги, почти безкрайни моменти... Ставам подвластна на вярата, че ги няма, не съществуват вече чародейките, добрите красиви вълшебници, сибилите, самодивите, приказните русалки, елфите, работливите джуджета, малките добрички горски гномчета – всички приказни, магически, безкрайно добри същества, които даже само с усмивка успяват да омагьосат и превърнат света в едно вълшебно,чудесно, красиво място – хармонично, звънко, звучно, цветно, пъстро, светло, не само..., прекрасен свят.
Дълги моменти, почти безкрайни..., но все пак почти! Не са безкрайни.Свършват.Събуждам се като от тежък кошмар, сънуван дълго време...Ужасена съм..., стресирана, но вече преродена. Знам , че има край. Имал край този кошмар.Кошмар! Мисля си позитивно – било е кошмар. Дълъг, почти безкраен, но все пак просто кошмар! Не е истина, просто гаден момент с дълго чакан край. Момент, в който просто съм била захвърлена отвъд пределите на красотата и светлината, далеч от приказното, магичното, от вълшебните светли видения, тайнства и приключения...
Всъшност сега съм наясно, че те съществуват. Тук са си всичките. Всичко си има тази красавица Земята. Ами нали тя е най – важната приказна героиня...Просто като във всички приказки, така и в нашия модерен , съвременен свят си имаме добри и лоши персонажи.
Днес те просто са различни. Но си имаме от всичките. Светът е пълен с лукави, двулични принцеси, облечени в лустросана псевдокрасота, носещи бедни и алчни душици.Виждаме и могъщите властни крале, седнали тежко на трона си да управляват, заповядват, съдят и дори убиват, изтръгнали от душата си и тъжно погребали всяко топло чувство. Бляскави и провокативни, мотивирани единствено от жестоката си псевдомъдрост, оплетени зад целия си блясък от тежки драми и комплекси. Ето ги и демоните на обществото – скрити зад мила маска на добронамереност, усмихват ти се нагласени със своя псевдоморал, елегантно ти обясняват правилата на играта, вкарват те във верния път – единствения възможен, налагат ти правилната посока. Ама видиш ли на пътя кръстопът и решиш ли лекичко да смениш посоката - ей така за разнообразие, от любопитство (ако случайно си мислиш все пак, че имаш право на собствен морал и правила) така завиват и зафучават, превръщат се в гладни хали и нали са на служба при краля, просто ей така заради заплатата или в услуга на дребнавите си еснафски душици – хайде при краля. Да видим сега: той най- често от умора( зает е с каде, каде по – важни неща ), понякога и под давление на лукавата принцеса( нали трябва да и угажда, иначе ще му се наложи да и обръща внимание), бързо но тежко отсича жестоката си присъда над теб. И ти попадаш в друго измерение, абсюлютно диаметрално противополажно на твоя живот и на твоето приказно усещане.Принуден си да се гърчиш, наказан и осъден от един модел – онази част от приказката, наречена от всяка народопсихология и митология зла или негативна.Но това е само част от легендата за съвремения живат. Така,че хайде обратно в приказката...
Добре, че все още има ( огледай се добре, защото те най – често са скрити – дори от себе си) добри рицари – спасители на честа и пазители на добродетелите, нежни прекрасни и умни принцеси, здрави смели и хитри юнаци,остроумни, красиви и весели, обикновени девойки – цял прекрасен и пъстър свят от позитивни персонажи, които съвсем добросъвестно с любов и в името на личната си вяра в смисъла на доброто и красивото, ще ти предложат своя алтернативен вариант на живот – честен, хармоничен и чудесен. Свят вълшебен, пълен с чудеса, бяла магия и съвсем простичка обикновена човешка радост. А живота, той е приказка! Една дуалистична приказка без край... Този дуализм всъшност ни е нужен. Нужен е на мен самата за критерий, който да стане импулс за един по добър и съвършен начин на живот, за да получа светла роля в кастинга за персонажи на този приказен театър – живота. Нужен е на цялото ни общество!Как искам да прегърна всичко приказно и вълшебно, цялата бяла магия,на тази красавица Земята и да го поднеса като свещен дар, да го разтворя в душите за пълноценна употреба на цялото човечество.
Аз живея в приказката на третия Милениум. Приказка с драматичен двубой на добри и лоши персонажи.Съвременен, модерен свят, който не знам дали ще оцелее в тази безумна битка. Може би най – главната героиня – тази зашеметяваща красавица Земята е създала тази дуализъм. За лично изпитание. За да има борба между доброто и злото, между красивото и грозното. За да има най – накрая окончателен, щастлив край тази борба. Вярвам в чудеса...Вярвам в победата на доброто във всяка борба.Обещала съм си да е така...Длъжна съм пред себе си. Иначе какво – превръщам се в глуха, куха и празна опоковка. Празна и сама!!!Така, че аз съм верен свой подръжник – вярвам! Вярвам и виждам. Виждам и усещам. Топло и уютно ми е в себе си. Виждам всяка приказна красота, усещам всяко бяло вълшебство и знам, че живота е магия. Живея.