УСЕЩАНЕ ЗА ЛЮБОВ

Дали ще ме завиеш с одеало,
замръзнала в смълчана сутришна роса,
пречистена и със сърце с любов огряно,
простена и помилвана от твоята ръка?

Ще видя ли в очите ти онази пълнота,
заключила в себе си магията на Странджа планина?Ще бият ли сърцата ни в едно със онзи ритъм-зов
на бесен нестинарски тъпан в синхрон с космическа любов?

Ще виждаш ли ти самодивите в моите очи,
заплели в косите си магията на еньовденските треви,
извиващи телата си в култов танц от страст,
както душата ми със твоята във най – върховния екстаз?

Ще помълчим ли заедно, прегърнати във плен,
посрещайки началото на идния прекрасен ден,
нахранили душите си със истинска любов,
самодостатъчни и преродени за нашия свят нов?

Ще ме заведеш ли ти, та да мога аз теб да заведа,
на огъня във царството, където е страстта?
Та да танцувам с теб, прихванала от теб любов,
в жарта нагазила за силата и волята на лов!

Дали тогава заедно ще видим бездната на отчаяние
как трансформиращо очиства се и става посвещение...
превръща се в иконата на наще обреди
където с благодарност да прекланяме изстрадалите си души!

Ще мога ли както при раждане, след огнената нощ,
да стана тихо и погледна на росата със любов?
Дали тогава и Слънцето ще е достатъчно изгряло
да види ти как нежно ме завиваш с одеало?