МЕЧТАНИЯ

Как искам, ако можех, но не мога –
да плувам във космически стерилитет,
да бъда чиста - като в утроба,
но няма как аз вече съм човек!

Представям си се аз като кристал,
лъчисто ясен, прост със транслуцентност.
А мога и да бъда пък метал...
тъй еднороден, семпъл и без трансперентност!

И ето станах вече огледало,
без образ в него – празно, ей така.
В мечтите ми то нищо не е видяло,
защото е заобиколено с чистота!

Как искам , ако можех, но не мога
да бъда атом, генетически носител, код –
във съвършенство програмирана от БОГА,
представител на нов и чист човешки род!

Представям си, че старите пороци – превърнали се в озверяла глутница,
разкъсала и малкото човешки ум,
обърнала ЗЕМЯТА в гигантска лудница,
ВСЕЛЕНАТА расърдена изтегля с мощен вакуум!

Мечтая да сънувам как е в Рая...,
но пак мечтите ми се давят сред преструвки.
Дори и аз събуждайки се зная –
непорочните души са плод на ангелски целувки!