Загубихме ли се любов!?!

Загубихме ли се любов?Загубени ли сме!?...? Сами ли сме любов? Любов!? Самички? Самотни? Загубени ли сме един за друг? Загубихме ли се с теб? След като се намерихме... толкова малки в океана? Две лодки срешнали се с приливите на тихите океани на своите чувства и поели един курс към блянът бряг, на който и двамата знаехме, че не съществува пристанище за нашия флот...Една любов бе вятърът в платната ни. Поплувахме обичайки се заедно в открито море - едно почти вселенско пътеществие, но за нашата обща вселена аз не успях да създам, нито да намеря бряг...Умори ли се?Уморих ли се? Уморихме ли се? Видахме се като различни лодки, плуващи към различни пристанища..., а знаехме това!Не намерихме пристанище... удавихме ли се?Или лодката ми се разби? Ти беше топлото течение, което правеше силен вятърът на любовта в моите платна?Какво стана? Затишие, или дойде студено течение, ледена буря, която замята лодчицата ми и я потопи?Защо?За да не се разбие в брегът блян? Правилно! По – добре удавена от любов отколкото разбита...!!! Болката е там , че ти се давиш с мен..., всеки в своя тих океан, в личния си жесток , емоционален водовъртеж от чувства. Аз потъвам, викам те, плача за теб, търся те, трябваш ми, нужен ми е твоя въздух за да дишам – не помниш ли? Ти беше порива на вятъра в платната на нашия флот...! Аз потъвам... все по надълбоко. Тези ледени води ме изгарят с огнения си завихрен танц, врящото им налягане ми тежи, смазва ме, вледенява изгорялото ми сърце...Огнени пламъци от ледени тайфуни ме заливат и изгарят последните дихания любов от душата ми...Т рябваш ми! Вдъхни ми себе си! Удавих се в огън! Замръзнах, вледенена изгорях! Загуби ли ме ти любов! Загубих се... Къде заплувахме, къде потънахме...Удавена ли съм...Какво ми е? Студено ми е, а горя!!! Удавена съм щом съм мокра... От сълзи. А те пък за какво? От къде и за кого ли плача? Къде си? Загубих се! Ти ли ме изгуби? Плача за себе си... и за теб!!! Защото и удавена и замръзнала и изгорена пак ще те обичам.