ТОПЛО

Искам да напиша нещо топло. Навън е мрачно, студено – късна есенна вечер. Мъглата бавно пълзи, сграбчва всичко, залепва..., тежи. Навява хладни мисли, охлажда чувствата. А всички имаме нужда от топлина. От от нещо което да се превърне в огънче. Да блесне, да озари душите Ни с пъстроцветна светлина пречупила в себе си спектъра на усещанията Ни. Да вкара чувствата Ни в една по топла гама. И без да осъзнаваме, нуждаем се от него – като от хапче за сън! За да се почувстваме по – добре, по – добри, да се помирим със себе си и със света ; с вятърните мелници...Топло – като душ след тежък ден. Топло - като летен полъх в снежна буря .Топло като - родопско одеало! За мене топлото е да те хвана за ръка и да те заведа в покоя...Да ме докосваш почти – с върхът на пръстите си! Постепено пръстите ти да изтрият и думите и мислите...И топлото да стане тихо.Топла и тиха магия – моето тяло свито до твоето, като охлювче в черупка. Топла и тиха картина – мога дълго да я гледам и да запаметявам всеки детаил, като високотехнологична камера. Мога даже да си я закача на стената, над леглого, като спомен – топъл и тих!
Навярно не мога да стопля нищо. Дори сънищата са разхладителни!
За това просто пиша – за нещо топло!