Раждане

Една чиста, бистра сълза пътуваше тежко по първокласният път на лицето ми. Беше се родила в очите ми внезапно, преждевременно, без да е желана след тежката бременност на душата ми. Бликна мощна и силна и се търкулна надолу…Преглътнах я. Я ,… тя била солена!!!... Странно, а така горчеше преди да се пръкне и да се излее като свободен потоп през очите ми! Сестра и е стягащата като желязно менгеме жестока болка в гърдите, впила острите си зъби в кървящото ми тъжно сърце. Тя не иска да се ражда! Отива до гърлото ми, стяга го, души ме като бесило, аха – аха да експлоадира, да излезе и тя навън… и обратно назад в гърдите ми! Преносено бреме със силни тонове, което не желае да напусне уюта на душата ми. Има къса пъпна връв, която я държи на кратака дистанция и я връща обратно като бумеранг. Удар след удар в бесният ритъм на все по зачестяващите се контракции. Превръща сърчицето ми в кървава боксова арена. Искам за спре… Искам да родя този тежък плод и да се освободя – раждайки го да се преродя и аз! Тъгата обаче е най - свидната рожба на душата , най – милата и тази, която най – съкровено пазим, защото нейни са безкрайните, безсънни, самотни нощи, нейни сестри са бистрите, солени сълзи, от нея жестоко боли! Раждането и е агонията…