Мога

Самотен плаж, проливен дъжд
и само вятърът пищи..
Не виждам нищо, сиво... мрак,
блуждае погледът в мъгли!
Сподавен кадър блесва пак
в очи с пресъхнали сълзи.
Руши се свят! Не чувам звук,
а знам сърцето как крещи…
Не знам къде, но тръгвам пак,
надбягвам себе си, че в мен боли…
Ще стигна там, ще спра насън,
рисувам в спомени мечти!
Събуждам се… кошмар – шамар
… мечти с прекършени криле!
Не, неее…! Ще тръгна пак! Къде?
Напред! Ще търся смисълът поне…