ПОСЛЕСЛОВ

Заслужавам да ме мразят, отхвърлят и съдят
улиците, къщите и хората -
забързани, пошли и с изменени цености,
защото те не разбират,
когато им посвещавам моите „мъдрости”.
Заслужавам да ме мразят, отхвърлят и съдят:
небето със птиците,
луната и слънцето,
планетите и звездите,
вълните в морето,
защото те истерично ми викат,
а аз със моите още непреболедували ценности
в глухотата си не достигам
до техните посвещаващи мъдрости.
И аз не мога, не искам да споря
със улиците, къщите и хората,
но и от моята сляпа позиция
не мога да видя, да взема ....говоря
със тази прекрасна вселенска експозиция.
И така самотна, лутаща се в самозабрава
в двуполюсна нехармоничност....,
надявам се че ще разбереш поне ти
какво с мене става.....
търсейки мойта си идентичност!